Историята. Ксенонът е газ, намиращ се в атмосферата, чието първоначално изследване започва през далечната 1785 година когато ученият Хенри Кавендиш забелязва любопитния факт, че след отстраняване на познатите елементи във въздуха около 1.120 от първоначалния обем остава. Затова той предполага, че съществува още един неизвестен до този момент газ.

След години тези негови твърдения достигат до английския химик и физик Уилям Рамзи. През 1898 година, заедно с М. Травърс откриват химичните елементи криптон и неон. При тяхното изолиране забелязват наличието на различен газ, който в нажежено състояние има синкаво сияние и произвежда електрически заряд. За да се докаже, че това е нов химичен елемент е било необходимо да се обработят 100 тона течен въздух, от който се получили 0.2 мл ксенон. Оказва се, че съдържанието на елемента във въздуха е незначително, но въпреки това атмосферата е неизчерпаем източник на този газ. Също така той се съдържа и в емисиите на газове на някои минерални извори.

Новооткритите инертни газове получават своите имена: неон ( "нов"), криптон ( "скрит") и ксенон ( от гръцки - "чужд, странен"). Откритието е от голямо значение и през 1904 година Уилям Рамзи заслужено е удостоен с Нобелова награда. Изучаването на ксенона продължава през годините и през 1991 година на пазара се появяват първите крушки за масова употреба.  Този тип светлина има различни приложения – във фотографията, в киното, в сценичното осветление и в телевизионните студия. Започва употребата и в автомобилния сектор.


Как функционират
? Ксеноновите крушки не използват рефлекторна система като халогенните, а прожекторна. Светлината минава през леща, която увеличава нейния потенциал.

За да се генерира тази светлина, при ксеноновите крушки се използват два електрода. Те са от волфрам както нажежаемите нишки при халогенните, но действат на съвсем различен принцип. За да бъдат поставени, първоначално се използва стъклена тръбичка от кварц, която чрез топлинна обработка добива желаната форма. След това се поставя първият електрод. Вторият трябва да бъде на разстояние 4 милиметра. Поставянето му обаче изисква наличие на херметически затворено пространство със стерилизиран въздух. В него се добавя и ксенон с нормално налягане. Постепенно то се увеличава чрез охлаждане и достигане на температура от -200 градуса, при която газът става течен и започва да се събира на дъното на стъклената тръбичка, която се запечатва. След нормализиране на температурата ксенонът вече е под голямо налягане.

При следващия етап стъклената тръбичка се поставя в друга подобна. Това се налага, защото се създават повече UV лъчи, в сравнение с халогенната светлина. Те могат да увредят някои части от фаровете, които са от поликарбонат. За да се избегне този риск, се използва втора специфична стъклена тръбичка, която да ги абсорбира. На финалния етап всички елементи се поставят на висока температура в специална машина, която отчита дали нивата на светлина и топлина са в норма. Крушката е готова за ползване. След като бъде поставена в колата, при стартиране на акумулатора се създава искра между тях и тя светва.

Предимства. Основното предимство на ксеноновите светлини е, че те са в пъти по-ярки от халогенните. Зоната на видимост на шофьора се увеличава многократно и по този начин вероятността да се избегне евентуална опасност намалява тъй като времето за реакция е по-голямо. Самата светлина наподобява слънчевата светлина и не дразни толкова много очите. Допълнително има възможност тя да бъде в различен цвят, докато при халогенната тази опция липсва.

Друго важно предимство на ксеноновите крушки е, че те отделят по-малко топлина и консумират по-малко енергия (35W 55W), което удължава десетократно живота им. Те издържат от 2000 до 3000 часа, докато халогенните – само до 550 часа. Преди да се изхабят напълно те сменят леко цвета си в розов нюанс, което е индикация за собственика на автомобила. Винаги се препоръчва едновременната смяна и на двете крушки. 

Недостатъци. Необходимо изискване при ксеноновите фарове, при всяко запалване на колата, е наличието на измиваща система за лещата, както и такава за нивелация и правилно насочване на светлината, с цел да се предотварти нежелано заслепяване на колите в насрещното движение.  

Цена. Ксеноновите крушки са по-скъпи от халогенните, което е обослувено от различията в производствения процес и неговата сложност. Въпреки това сигурността на пътя оправдава напълно цената.

Ксеноновите фарове през годините печелят много привърженици, които оценяват предимствата им пред халогенните. Но както във всяка една сфера, и в автомобилния сектор иновациите не спират и се появи нов конкурент на пазара – LED крушките.